След победата при Булгарофигон Симеон завладява Южна Македония и Южна Албания. България става една от най-могъщите държави в тогавашна Европа, в пределите на която влизат почти целия Балканския полуостров и огромни територии отвъд Дунава. Бляскавата й столица Велики Преслав се сравнява с Цариград.
ЦАРСКАТА ТИТЛА
Титлата княз вече е незначителна за българския владетел. Той трябва да бъде равен на византийския император и да се титулува цар. Нещо повече - Симеон мечтае да образува велика българо-византийска империя и да стане василевс на българи и ромеи.
През 913 г. на византийския престол се възкачва братът на Лъв VI, Александър, който нарушава мирния договор от 896 г. и отказва да плаща на България определения с него данък.
Симеон започва да се готви за поход срещу Цариград. През това време императорът умира и за главен регент (настойник) на малолетния Константин VII Багренородни е избран патриарх Николай Мистик. Той се смята за духовен баща на българския владетел и му изпраща две писма, молейки го да отмени похода. Но през 913 г., начело на силна войска, Симеон обгражда с вал от море до море Цариград.
Преговорите завършват със споразумение Константин VII Багренородни да се ожени за една от Симеоновите дъщери. Така Симеон става василеопатор - „баща" на императора и придобива голямо влияние в Цариград. Той и двамата му сина са приети с големи почести в двореца Влахерна. Симеон е тържествено коронясан от Николай Мистик за василевс (цар). За втори път след Карл Велики чужд владетел получава императорско достойнство и става равен на василевса.
Скоро обаче в Цариград е извършен преврат. Майката на Константин VII, Зоя, поема властта и отстранява от регентството Николай Мистик. Тя отказва да признае царската титла на Симеон и отменя договорения брак. Неговият отговор е незабавен - войските му овладяват Адрианопол и нахлуват в Драчката и Солунската теми.
Пратениците на цар Симеон при император Александър
ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯТ ДВУБОЙ
През 917 г. двубоят между двете държави достига своя връх. Императрица Зоя и цариградските управници решават веднъж завинаги да разгромят цар Симеон. Първо сключват мирен договор с арабите и осигуряват гърба си, а след това се опитват да изградят мощен антибългарски съюз. Стратегът на Херсон Йоан Вогас е изпратен да привлече печенегите, които да бъдат прехвърлени през Дунав от византийската флота, за да нанесат удар в тила на българите. А стратегът на Драч Лъв Равнух, като не пести златото, се опитва да подтикне против Симеон сръбския княз Петър Гойникович и чрез него - маджарите. Целта е България да бъде ударена едновременно от всички страни. Обаче захълмският княз Михаил предупреждава Симеон за ходовете на Лъв Равнух и той не само успява да предотврати ромейско-маджарския съюз, но и прави от доскорошния си враг съюзник. Дипломатическата битка за привличането на печенегите също е спечелена от българския цар, който далновидно е установил с тях първия си съюз още през 896 г
ВЕЛИКАТА БИТКА
Византия вдига на бойна нога всичките си войски - 62 000 души, от които 12 000 конници. Командването поема доместикът на схолите Лъв Фока. Отредите на иканатите и ескувитите са под началството на Йоан Грапсон и Оливиан Марул. Флотата е оглавена от бъдещия император Роман Лакапин. За да се повдигне духът на бойците, заплатите сa раздадени предварително. Войските са строени в равнината Диабазис, край Цариград, и дворцовият свещенник кара войниците да коленичат и да се закълнат пред кръста, че ще извоюват победа. След това сухопътните сили поемат към Анхиало, а флотата - към устието на Дунав.
В това време Симеон не стои със скръстени ръце. Проваля противобългарския съюз, събира 60-хилядна войска, в която влизат и отреди на маджарите и печенегит е, преминава Cтapa планина и се съсредоточава при Анхиало, където противникът изгражда укрепен лагер.
На 20 август 917 г. ромеите се построяват и 122 000 воини настръхват едни срещу други. Планът на Лъв Фока е да нанесе главния си удар с левия фланг, да откъсне българите от Старопланинските проходи и да ги разгроми. Ромеите настъпват и взимат надмощие. Българите от първата линия отстъпват в пълен ред към долината на р. Ахелой. Цар Симеон следи развоя на битката от близък хълм, където оставя в резерв голяма част от страховитата си конница. В решаващия момент я повежда, удря главните ромейски сили в тила и отрязва пътя им за отстъпление. Отстъпващите българи спират и обръщат оръжието си срещу врага. Атаката на резерва е съкрушителна. Лично Симеон участва в боя и конят му е убит.Следвайки своя цар, българите се сражават като лъвове. Ромеите не издържат на устрема им и се впускат в бягство към крепостта Месемврия. Когато стигат тинестите води на Ахелой, са настигнати от преследвачите си. Настъпва небивало кръвопролитие. Византийците се тъпчат едни други, избивани от Симеоновите воини. Всеки се опитва да се спаси както може. Мнозина се издавят в морето, други са стъпкани от побеснелите коне. В ужасяващата сеч падат 60 000 ромеи. Оцеляват само 2000. Лъв Фока бяга в Месемврия, но другите византийски пълководци намират смъртта сина бойното поле. И стените на крепостта не могат да спрат устрема на българите. Фока отново бяга позорно с кораб и Месемврия и превзета.
Схема на битката при р. Ахелой Битката отразена в миниатюри
България при управлението на цар Симеон Цар Симеон І Велики
Лъв Дякон, който посещава мястото на сражението 50 г. по-късно, свидетелства: „И сега още могат да се видят купища кости при Ахелой, където безславно била посечена бягащата ромейска войска“. Тази битка е една от най-паметните и славни за българите в дългата история на отношенията с Византия и е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар