БИТКАТА ПРИ АХЕЛОЙ - 20 АВГУСТ 917

След победата при Булгарофигон Симеон завладява Южна Македония и Южна Албания. България става една от най-могъщите държави в тогавашна Европа, в пределите на която влизат почти целия Балканския полуостров и огромни територии отвъд Дунава. Бляскавата й столица Велики Преслав се сравнява с Цариград.

ЦАРСКАТА ТИТЛА

Титлата княз вече е незначителна за българския владетел. Той трябва да бъде равен на византийския император и да се титулува цар. Нещо повече - Симеон мечтае да образува велика българо-византийска империя и да стане василевс на българи и ромеи.

През 913 г. на византийския престол се възкачва братът на Лъв VI, Александър, който нарушава мирния договор от 896 г. и отказва да плаща на България определения с него данък.

Симеон започва да се готви за поход срещу Цариград. През това време императорът умира и за главен регент (настойник) на малолетния Константин VII Багренородни е избран патриарх Николай Мистик. Той се смята за духовен баща на българския владетел и му изпраща две писма, молейки го да отмени похода. Но през 913 г., начело на силна войска, Симеон обгражда с вал от море до море Цариград.

Преговорите завършват със споразумение Константин VII Багренородни да се ожени за една от Симеоновите дъщери. Така Симеон става василеопатор - „баща" на императора и придобива голямо влияние в Цариград. Той и двамата му сина са приети с големи почести в двореца Влахерна. Симеон е тържествено коронясан от Николай Мистик за василевс (цар). За втори път след Карл Велики чужд владетел получава императорско достойнство и става равен на василевса.

Скоро обаче в Цариград е извършен преврат. Майката на Константин VII, Зоя, поема властта и отстранява от регентството Николай Мистик. Тя отказва да признае царската титла на Симеон и отменя договорения брак. Неговият отговор е незабавен - войските му овладяват Адрианопол и нахлуват в Драчката и Солунската теми.

 

Пратениците на цар Симеон при император Александър

ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯТ ДВУБОЙ

През 917 г. двубоят между двете държави достига своя връх. Императрица Зоя и цариградските управници решават веднъж завинаги да разгромят цар Симеон. Първо сключват мирен договор с арабите и осигуряват гърба си, а след това се опитват да изградят мощен антибългарски съюз. Стратегът на Херсон Йоан Вогас е изпратен да привлече печенегите, които да бъдат прехвърлени през Дунав от византийската флота, за да нанесат удар в тила на българите. А стратегът на Драч Лъв Равнух, като не пести златото, се опитва да подтикне против Симеон сръбския княз Петър Гойникович и чрез него - маджарите. Целта е България да бъде ударена едновременно от всички страни. Обаче захълмският княз Михаил предупреждава Симеон за ходовете на Лъв Равнух и той не само успява да предотврати ромейско-маджарския съюз, но и прави от доскорошния си враг съюзник. Дипломатическата битка за привличането на печенегите също е спечелена от българския цар, който далновидно е установил с тях първия си съюз още през 896 г

ВЕЛИКАТА БИТКА

Византия вдига на бойна нога всичките си войски - 62 000 души, от които 12 000 конници. Командването поема доместикът на схолите Лъв Фока. Отредите на иканатите и ескувитите са под началството на Йоан Грапсон и Оливиан Марул. Флотата е оглавена от бъдещия император Роман Лакапин. За да се повдигне духът на бойците, заплатите сa раздадени предварително. Войските са строени в равнината Диабазис, край Цариград, и дворцовият свещенник кара войниците да коленичат и да се закълнат пред кръста, че ще извоюват победа. След това сухопътните сили поемат към Анхиало, а флотата - към устието на Дунав.

В това време Симеон не стои със скръстени ръце. Проваля противобългарския съюз, събира 60-хилядна войска, в която влизат и отреди на маджарите и печенегит е, преминава Cтapa планина и се съсредоточава при Анхиало, където противникът изгражда укрепен лагер.

На 20 август 917 г. ромеите се построяват и 122 000 воини настръхват едни срещу други. Планът на Лъв Фока е да нанесе главния си удар с левия фланг, да откъсне българите от Старопланинските проходи и да ги разгроми. Ромеите настъпват и взимат надмощие. Българите от първата линия отстъпват в пълен ред към долината на р. Ахелой. Цар Симеон следи развоя на битката от близък хълм, където оставя в резерв голяма част от страховитата си конница. В решаващия момент я повежда, удря главните ромейски сили в тила и отрязва пътя им за отстъпление. Отстъпващите българи спират и обръщат оръжието си срещу врага. Атаката на резерва е съкрушителна. Лично Симеон участва в боя и конят му е убит.Следвайки своя цар, българите се сражават като лъвове. Ромеите не издържат на устрема им и се впускат в бягство към крепостта Месемврия. Когато стигат тинестите води на Ахелой, са настигнати от преследвачите си. Настъпва небивало кръвопролитие. Византийците се тъпчат едни други, избивани от Симеоновите воини. Всеки се опитва да се спаси както може. Мнозина се издавят в морето, други са стъпкани от побеснелите коне. В ужасяващата сеч падат 60 000 ромеи. Оцеляват само 2000. Лъв Фока бяга в Месемврия, но другите византийски пълководци намират смъртта сина бойното поле. И стените на крепостта не могат да спрат устрема на българите. Фока отново бяга позорно с кораб и Месемврия и превзета.

   

Схема на битката при р. Ахелой                   Битката отразена в миниатюри 

        

България при управлението на цар Симеон          Цар Симеон І Велики

 

Лъв Дякон, който посещава мястото на сражението 50 г. по-късно, свидетелства: „И сега още могат да се видят купища кости при Ахелой, където безславно била посечена бягащата ромейска войска“. Тази битка е една от най-паметните и славни за българите в дългата история на отношенията с Византия и е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие.

БИТКАТА В ПРОХОДА ТРАЯНОВА ВРАТА 17 АВГУСТ 986

Обезпокоен от победите на Самуил в Тесалия, Василий II решава да отклони вниманието му от югозападните части на империята. Веднага, щом се справя с вътрешните си врагове, започва мащабни приготовления за удар срещу България. Събира войска от 10 000 конници, 10 000 пехотинци, един елитен отряд, вероятно от прочутата арменска пехота, много обсадни машини и голям обоз, общо към 30 000 души, и потегля на поход.

ОБСАДАТА НА СРЕДЕЦ

Стратегическият план на Василий II е да прекъсне връзката между Източна и Западна България и затова първата му цел е крепостта Средец. Овладяването й ще бъде тежък удар за българите. И по времето на Самуил, както и през цялото Средновековие, тя продължава да има стратегическо значение. От нея тръгват пътища за Мизия, Тракия и Македония, които я превръщат в централен пътен възел на Балканския полуостров.

Императорът достига Траянова врата (Ихтиманския проход), оставя отряд, начело с Лъв Мелисин, да го охранява, и обсажда Средец. През това време Самуил воюва в Тесалия и Василий II се надява, че лесно ще превземе крепостта, но защитниците й оказват яростна съпротива и отбиват всички пристъпи. Ромеите изразходват носимите си запаси и когато се пръскат да търсят храна и фураж из полето, българите им устройват засада, избиват много от тях и взимат голяма плячка - коне и впрегатни животни. Накрая гарнизонът излиза на бой и изгаря обсадните машини на врага. Интригите също не подминават византийския лагер — доместикът на западните войски, Кондостефан, известява императора, че Лъв Мелисин е тръгнал към Цариград да заграби властта. След двадесетдневни безуспешни усилия да превземе града, получаващ непрекъснати известия, че българите му готвят засади по пътя за връщане, притиснат от продоволствена криза, Василий II вдига обсадата

ЗАСАДАТА

През това време Самуил разбира за нахлуването на ромеите, преустановява военните действия в Тесалия и се отправя по долината на р. Струма в тила им. Според Йоан Скилица той завзема планинските проходи и поставя засади от всички страни. Войската му преминава Самоковското поле, прехвърля се в Ихтиманското поле и се насочва към отстъпващата византийска колона откъм юг.

Войската на Василий II спира да нощува при крепостта Щипоне (до дн. Ихтиман). Тогава се случва нещо, което съвсем разстройва бойния й дух. През нощта голяма звезда осветява ромейския лагер и, пръскайки искри, пада до самия окоп и угасва. Ромеите възприемат случая като знамение, предвещаващо гибел. На другия ден, 17 август 986 г., съвсем разстроени, те започват безредно отстъпление. Самуил зорко следи придвижва¬нето им и, начело на главните български сили, извършва успоредно преследване, за да прегради пътя им. И изведнъж, както се намира в походна колона от лагера при Щипоне до превала на Траяновата врата, византийската армия се оказва обкръжена.

РАЗГРОМЪТ НА ВАСИЛИЙ II

Българите връхлитат внезапно и съкрушително. Вероятно Средецкият гарнизон удря отстъпващите ромеи в гръб. Редом със Самуил се сражават синът му Гаврил Радомир и синът на Арон, Иван Владислав. (Византийският летописец Михаил Деволски споменава, че заедно със Самуил в битката са участвали Арон и Роман. Една част от историците смятат, че това са братът на Самуил и цар Роман. Повечето от учените обаче са на мнение, че става дума за сина на Арон, Иван Владислав, и за сина на Самуил, Гаврил Радомир, който бил известен и като Симеон Роман.) Започва сеч. Почти цялата ромейска конница и голяма част от пехотата са избити. Само най-предните части на походната колона успяват да избягат от засадата. Сред тях е и летописецът Лъв Дякон. Арменската пехота, която охранява императора, с отчаяни усилия си пробива път по планинска пътека и Василий II едва успява да се добере до Пловдив. В ръцете на българите падат палатката му със съкровището и императорските му отличителни знаци. Пленен е също и обозът на ромейската войска.

Може само да се предполага, как би се развила историята, ако Василий II бе последвал участта на Никифор. Но, така или иначе, разгромът на византийците е пълен. Опозорен, Василий II се изпокарва с военачалниците си. Заварва в Пловдив Лъв Мелисин и, като разкрива интригите на Кондостефан, в гнева си го поваля на земята. Империята е обхваната отново от размирици, които продължават три години. В Цариград българската победа предизвиква истински ужас. Поетът Йоан Геометър пише: „...мизийските (българските) стрели са по-силни от авзонските (ромейските) копия... Истърът (Дунав) грабна венеца на Рим".

Споменът за великата битка трайно се запазва в народната памет. С нея завършва десетилетие на внушителни победи на българите и утвърждаване на българската държава.

Извори

На другия ден войската преминаваше през една гориста и пълна с пропасти долина Едва я беше преминала достигна до стръмни и трудно проходими места,където мизите (българите …б.а)нападнаха ромеите и като унищожиха много голям брой войници взеха царската палатка със съкровището ….Оцелялата войска едва са измъкна от преследването на мизите в непроходимите планини и ,като загуби почти цялата си конница и обоза който караше със себе си, се върна в ромейските предели …

Лъв Дякон за разгрома на ромейте..

БИТКАТА ВЪВ ВЪРБИШКИЯ ПРОХОД - 26 ЮЛИ 811

След падането на Сердика Никифор I Геник решава да унищожи веднъж завинаги България и предприема реформи, които повишават числеността и боеспособността на армията. На бойна нога са вдигнати всички войски на империята - и от Мала Азия, и от Европа.

НАШЕСТВИЕТО През май 811 г. шестдесетхилядна византийска армия потегля от Цари град, начело със своя император Когато достига крепостта Маркели, кан Крум протяга ръка за мир, но Никифор високомерно отхвърля предложението му и повежда войските си през Стара планина към Плиска, За съдбата на България настъпват критични дни. В първите сражения бойното щастие е на страната на нашествениците и българите търпят поражения. За да съхрани войската, Крум решава стратегически да изостави Плиска и дори съкровището си в ръцете на Никифор. Във време, когато превземането означава превземане на цялата държава, това е наистина смело решение! В града ромеите се отдават на безчинства, грабежи и пиянство.Избиват деца и старци, прерязват жилите на воловете и правят ремъци от слабините им . Жестокостта на императора е безпримерна – той заповядва да хвърлят малките деца на земята и да минават отгоре им с дикани за вършеене на жито.

Но Никифор явно не предполага колко могъщ противник е предизвикал на живот и смърт. Кан Крум издига България до велика сила в тогавашния свят, чийто възможности за отпор далеч не са изчерпани с първите неуспехи. За да приспи бдителността на врага, той отправя повторно предложение за мир, а в същото време трескаво се подготвя за разплата. Решава да отреже пътя на Никифор за отстъпление и издава заповед да се преградят с дървени стени старопланинските проходи. Свиква във войската аварски отряди, въоръжава дори жените и привлича за съюзници славянските племена извън пределите на България. Надменният император отхвърля мирното предложение и продължава да разграбва града. Самозабравил се, ходи по улиците и казва: „Ето...аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдни поколения". Но на върха на триумфа си, внезапно решава да напусне Плиска, опожарява я и поема по обратния път към Върбишкия проход. Вероятно причината е заплаха в тила му от Крумовите съюзници - славяните в Тракия.

ОТВЕТНИЯТ УДАР

По пътя нашествениците продължават да безчинстват над мирното население. Но всяка тяхна стъпка е зорко следена от българските съгледвачи. В началото на прохода ромеите се разполагат за почивка, разпръсквайки частите си далеч една от друга. През нощта на 26 юли българите ги обкръжават и на разсъмване идва часът на разплатата. Атаката е изненадваща и мълниеносна. Главният удар е насочен към центъра, където е императорската гвардия. Крумовите воини се сражават толкова ожесточено, че ужасен, Никифор казва: „Дори крилати да бяхме станали, никой да не се надява, че ще избегне гибелта". Ромеите не издържат на удара и, обзети от паника, се впускат в позорно бягство. Част от тях, между които всички патриции и други началници, се втурват към близката река Камчия, но тя е тинеста и мъчнопроходима. Първите, които навлизат в нея, засядат в тинята и са прегазени от напиращите отзад. Реката се изпълва до такава степен с хора и с коне, че българите преминават върху им и преследват успелите да преминат. Почти всички патриции са безпощадно избити, а мнозина падат в плен. Между пленниците е и доместикът на схолите (началникът на императорската гвардия) Петър, заедно с петдесет първенци. Други хукват към прохода, но там стигат до високата и здрава преграда, която българите са изградили, за да отрежат пътя им за бягство. Ромеите изоставят конете си и със сетни сили се покачват отгоре й, опитвайки се да я прескочат. За техен ужас от външната й страна е изкопан дълбок ров. Те падат в него, чупят крайниците си и умират в мъки. На някои места бягащите запалват оградата. Още горяща, тя пада върху рова. С конете си ромеите се опитват да преминат по горящите греди, но те се срутват заедно с тях в рова.

Разгромът на византийската войска е пълен. Българите преследват остатъците й до пълното им унищожение. Малцина успяват да се спасят, но много от тях по-късно умират от раните си. Такава е съдбата на императорския син Ставракий, който е тежко ранен и скоро след битката умира. Самият Никифор I Геник пада убит в боя. Главата му е отсечена и набита на кол за показ пред славянските племена. Кан Крум заповядва да направят от черепа му окована със сребро чаша и пие от нея с хранените си хора и със славянските князе.

Империята е потресена от вестта за страшното поражение. Рухва митът за непобедимостта на императора. За втори път след 378 г., когато император Валент намира смъртта си в битката срещу вестготите при Адрианопол (Одрин), византийски василевс оставя костите си на бойното поле. Византия е съкрушена, а България е спасена от надвисналата опасност.

14 април 1205г.- Една паметна битка за един велик цар

Разгромът на рицарите от цар Калоян

Историята на IV кръстоносен поход е добре известна. Вместо да се отправят към Светите места, рицарите превземат Цариград и го подлагат на невиждан грабеж. На мястото на унищожената Византия те създават Латинската империя и избират за император Балдуин Фландърски. Още преди завладяването на Цариград цар Калоян влиза във връзка с кръстоносците, като им предлага 100 000 армия срещу признаването на царската му корона. Самонадеяните рицари отклоняват предложението. Българският владетел иска мир и след коронясването на Балдуин, но рицарите му припомнят, че владее земя, която до скоро е била византийско притежание. Това слага край на илюзиите за добросъседски отношения с Латинската империя. Междувременно гръцката аристокрация в Тракия е готова да признае Калоян за свой господар, ако се отнася с тях като със собствените си поданици.

Двете страни сключват споразумение за съвместна борба с латинците и Калоян отпраща гръцките пратеници със заръка да се готвят за предстоящо въстание.

В началото на 1205г кръстоносците прехвърлят войските си в Мала Азия. Това е използвано от гръцката аристокрация в Тракия, която се надига срещу рицарите. Първи въстават гражданите на Димотика. Последват ги жителите на Одрин и за кратко време цяла Тракия е прочистена от нашествениците. Изненадан от бунта, Балдуин тръгва да усмирява непокорните градове. Когато войските му наближават Одрин, над кулите му се развяват знамената на цар Калоян. Скоро в околностите на града се появяват българските войски, подпомогнати от 14 000 кумани. На 14 април българският владетел заповядва на съюзническата конница да проведе демонстративна атака. Рицарите се увличат в преследване, разкъсват редиците си и стават лесна мишена на куманските стрели. Вечерта бароните се събират на съвет, на който се решава, че ако куманите повторят атаката, всички латинци трябва да се построят в боен ред и да не нападат без императорска заповед. Същата нощ Калоян премества войските си на подходящо за сражение място и българите подготвят „примките, засадите и клопките”.

На следващия ден куманите отново нападат. Рицарите се въоръжават и съгласно дадените разпоредби се построяват в боен ред. Но граф Луи дьо Блуа се понася в атака. Към него постепенно се присъединяват всички, включително и императорският отряд. Преследването продължава цели 10 км до мястото, където Калоян е разположил основните си сили. То изобилства с води и мочурища, които затрудняват маневреността на тежковъоръжената рицарска конница.

В началото рицарите оказват упорита съпротива, но оръженосците им удрят на бяг. Останалата войска ги последва, в резултат на което рицарите се загубват сред множеството българи, заобиколили ги „като гъст черен облак”. „ Прерязвали им вратовете, удушавали ги с примки, а конете им посичали с коси” – свидетелства един съвременник. Сражението приключва към 3 часа след обяд. Според тъжното признание на един френски хронист този ден загива „цветът на западното рицарство”, а пред Калоян е доведен плененият Балдуин, „омотан във вериги от врата до краката”. Опитите за освобождаването му, включително и папските настоявания, се оказват безуспешни. По-късно плененият император е посечен по заповед на цар Калоян

Карта на Балканите ХІІІ в.

          

Схема на битката                                                   Цар Калоян

9 март 1230-Битката при Клокотница

1217 г. Узорпаторът цар Борил е успял да загуби голяма част от завоеванията на Асеневци и да доведе България ръба на пропастта. Верските и политическите му противници са преследвани безмилостно. В това време Цариград е в ръцете на кръстоносците, а образувалите се върху развалините на Византия Никейска и Трапезундска империи, и Епирското деспотство си съперничат - коя от тях да освободи Цариград от латинците.

ВЕЛИКИЯТ ЦАР

В този критичен за България момент на сцената излиза Иван Асен II (1218-1241). Син на стария цар Асен, към 1207 той е отведен първо при куманите, а после бяга в земите на русите, където достига пълнолетие. През 1217, заедно с брат си Александър, начело на дружина от руси се връща, за да си възвърне „бащиното наследство". Узорпаторът Борил се скрива в Търновград, но след седеммесечна обсада, през 1218 г. Асеновите синове влизат в столицата. Борил е ослепен, а Иван Асен е коронясан за цар. Нему историята отсъжда да бъде не само изключителен дипломат и държавник, но и да спечели една от най-бляскавите победи на българското оръжие, а под скиптъра му България да достигне могъществото на Симеоновата епоха

ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ХОДОВЕ

През 1221 г. Иван Асен II прави блестящ дипломатически ход - оженва се за дъщерята на унгарския крал Андрей II, Анна-Мария, и така възвръща загубените при Борил Белградска и Браничевска области. Чрез този брак той се сродява не само с маджарският двор, но също и с латинските императори, и с никейските владетели, кой то са роднини на Андрей II, и та обезпечава приятелските отношения с тях. По това време епирският деспот Теодор Комнин бързо разширява владенията си .През 1222г. той завладява Солунското латинско кралство и се провъзгласява за импрератор.Превзема много градове в Беломорска Тракия и подгонва никейците от Одрин.За да съхрани българските владения, Иван Асен ІІ сключва договор с него и жени дъщеря си за брат му Мануил. Но завоеванията на Епир застрашават България и Иван Асен ІІ трябва да им се противопостави.Ловък дипломат той се възползва от размириците и упадъка, в който изпада Латинската империя, чиито престол е зает от малолетния Балдуин ІІ. Цариградските барони търсят подкрепата му и го избират за настойник на императора. Иван Асен ІІ сключва договор с тях, сгодява дъщеря си Елена за Балдуин и се задължава да отвоюва завзетите от Теодор Комнин земи.

 

ВЕРОЛОМНОТО НАПАДЕНИЕ

Този съюз осуетява надеждите на епирския деспот да стане император на възстановена Византия и да възвърне Цариград на ромеите. Той започва приготовления за война и търси съюзник в лицето на върлия противник на папата - германския император и крал на Сицилия Фридрих II Хохенщауфен. Събира голяма войска, в която влизат и отряди от рицари-наемници, и настъпва откъм Одрин по течението на р. Марица, нарушавайки без повод сключения с Иван Асен II договор. Теодор Комнин вярва, че българите уплашат и ще ги срази още при първото нападение. Дотолкова е уверен в успеха си, след който смята да започне война и срещу Латинската империя, че взима със себе си своето семейство и придворните си.

 

БИТКАТА

Иван Асен II не очаква удара на солунския император и не може да му отговори с цялата си мощ. Но начело на неголяма войска, в която влизат и 1000 кумани, той смело пресреща врага при хълмистата местност Клокотница, през която протича и едноименната река (северозападно от днешния град Хасково). Теодор Комнин, който разполага със значително числено превъзходство, установява армията сина лагер източно от реката, а настъпващата от север българска войска, начело с Иван Асен II,заема околните възвишения. За да повдигне духа на воините, той заповядва да се набучи на знаме нарушения договор. Съдбоносната битка става в деня на Светите 40 мъченици 9 март 1230 г. Хронистите са твърде пестеливи в описанието на сражението, но все пак до нас е достигнало едно предание, което историците намират за достоверно. Според него Иван Асен II ръководи войските си от височината Хасара, която доминира над местността. Българската конница напада първа и предизвиква врага на бой. След това ловко отстъпва и увлича част от силите му в дебрите на вековна гора, където впусналите се в преследване ромеи попадат на предварително устроени засади и са разбити. Главното сражение на хребета, западно от река Клокотница. Българите настъпват в три колони, център и две крила срещу строилия се на него противник. В разгара на битката в тила на ромеите се появява куманската конница. Епирските войски не издържат на българския напор и се опитват да отстъпят по единствения им останал път - на юг, по течението на реката. Но отстъплението им е пресечено от отряда на болярин Радослав. Обкръжени, те претърпяват пълен разгром. Голяма част от техните конници и елитни командири намират смъртта си в боя, а оцелелите са пленени. Самият Теодор Комнин, заедно със семейството и свитата си, също е пленен и отведен в Търновград.

 

 

 

ЗАВОЕВАНИЯТА

Цар Иван Асен II проявява рядка милост спрямо сразените войници и ги освобождава да се приберат „по селата и градовете им". Но освен от човеколюбие и предвидливост, този му акт е продиктуван и от друго - в епирската войска редом с ромеите и латинските наемници не може да няма и българи от завладените от Теодор Комнин земи. И когато след победата Иван Асен II предприема освободителен поход, той се превръща в триумфално шествие. Крепостите отварят без бой вратите си, Епирската империя рухва и завзетите от Теодор Комнин български земи са присъединени към България. За кратко време българите завладяват Източна Тракия, Беломорската област, Македония без Солун, Албания, Епир и Тесалия от планината Пинд до Шкодренското езеро. Второто българско царство достига най- голямото си могъщество и териториално разширение, опирайки се на три морета.

 

3 март 1878

139 години от обесването на Васил Левски

Предсмъртното писмо на Левски

Байовци, Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение.Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди”. Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят.

За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край.Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте -Аз неведнъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Васил Левски1873 г.

 

 

 

БЪЛГАРИЯ - ЛЮЛКА НА НАЙ-ДРЕВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

 

Няма българин, който в сърцето си да носи любовта към родината, да е обиколил надлъж и шир страната, да е усетил величието на миналото по българските земи и да не си е задал въпроса "Кои сме ние?". Хиляди пъти сме си повтаряли, че сме велик народ, но защо? Последните години дълбините на земя¬та сякаш се разбунтуваха към нашето невежество, разкриха дълбоките си тайни и извадиха на показ такива доказателства, за които много други народи могат само да мечтаят. Трябваше отново да дойдат учени от чужбина, на които по-вярваме, за да ни кажат: "тук е люлката на цивилизацията".

Резултатите от швейцарският Институт по генетика "Игенеа" доказват, че половината от гените на българите идват от траките. Освен 49 на сто тракийска, във вените на българите тече по 15 процента славянска и елинска кръв, 11 на сто от гените ни идвали от античните македонци и 8 процента - от финикийците.

Последното ДНК изследване на мъжките игрек хромозоми в повече от 100 страни, в което участват 138 българи е установено, че една пета от съвременните българи носят гените на населението отпреди 8 000 години. Тези българи и днес се разхождат по улиците. "Т. е. тази цивилизация е започнала от България" е заключението и на доц. д-р Иво Кременски, биолог, генетик.

Международна експедиция от лятото на 2011 потвърждава хипотезата за Ноевия Потоп, че се случил в Черно море преди 8000 години. Професор Петко Димитров - БАН, проф. Улям Райан, Питман и проф. Робърт Балард - откривател на Титаник неоспоримо доказват, че потопът е именно в Черно море, най-голямото сладководно езеро в Европа тогава. То е било своеобразен оазис, край които се е намирала първата цивилизация. Но заради трагичното събитие - разкъсването на Босфорския праг се случва огромно бедствие. Подробно е описано в книгата на Димитър Димитров, Петко Димитров - "Черно море- Потопът". В брой 32 на сп. Осем е показана схема на миграцията на народите след потопа. Всичките девет култури дали началото на съвременните народи тръгват от Черно море!

След 70-годишни проучвания видни праисторици от Националния археологически институт направиха сензационно откритие - установиха, че най-старият град в Европа се намира край Пазарджик; „Най-старият град в Европа е Юнаците", твърди ръководителят на археологическия екип ст.н.с. д-р Явор Бояджиев.

Първата писменост

 

Първата писменост в света е създадена в Източните Родопи, сочат находките на ст.н.с. Стефанка Иванова от Археологическия институт с музей към БАН. Доказващи тезата на учените са фотоси, които бяха изложени в музея „Земята и хората" в София. Сензационната фотоизложба показваше древни светилища с трапецовидни ниши, саркофази, шарпани и фигури, издълбани в скалите около Момчилград. Те са датирани от края на VII хилядолетие пр. Хр., което ги прави с поне хилядолетие по-стари от Шумер и от египетските пирамиди. Шумерите се смятат за създатели на първата писменост и за първите металурзи, открили сплавата между мед и олово- бронза. Но се доказва, че знанията им идват от предците им в Родопите! През 2007 година д-р Стефан Гайд от Института по трансцедентна наука в Лонг Бийч, Калифорния декодира сакрални плочици от петото и четвъртото хилядолетие преди Христа, намерени в България, това е древното тракийско писмо, наречено Карановско писмо, по името на мястото, където са открити.

     

Плочката е на 4000 г. Пр. Хр.това е сакрална плочица от Караново.

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най- точния в света. Според изследванията на астрономи, физици и математици последната корекция на нашия календар е извършена през 4768 г.

Много са артефактите по нашите земи, които ни правят горди потомци на велика древна цивилизация. Нека да посрещнем 2012 г. с достойнство и самочувствие. Да загърбим натрупаната през последните 20 години злоба и омраза, да осъзнаем че от нас започва началото и от нас зависи бъдещето. Във всички нас има заложен ген, който може да ни обедини и отново да станем Велика България