Разгромът на рицарите от цар Калоян
Историята на IV кръстоносен поход е добре известна. Вместо да се отправят към Светите места, рицарите превземат Цариград и го подлагат на невиждан грабеж. На мястото на унищожената Византия те създават Латинската империя и избират за император Балдуин Фландърски. Още преди завладяването на Цариград цар Калоян влиза във връзка с кръстоносците, като им предлага 100 000 армия срещу признаването на царската му корона. Самонадеяните рицари отклоняват предложението. Българският владетел иска мир и след коронясването на Балдуин, но рицарите му припомнят, че владее земя, която до скоро е била византийско притежание. Това слага край на илюзиите за добросъседски отношения с Латинската империя. Междувременно гръцката аристокрация в Тракия е готова да признае Калоян за свой господар, ако се отнася с тях като със собствените си поданици.
Двете страни сключват споразумение за съвместна борба с латинците и Калоян отпраща гръцките пратеници със заръка да се готвят за предстоящо въстание.
В началото на 1205г кръстоносците прехвърлят войските си в Мала Азия. Това е използвано от гръцката аристокрация в Тракия, която се надига срещу рицарите. Първи въстават гражданите на Димотика. Последват ги жителите на Одрин и за кратко време цяла Тракия е прочистена от нашествениците. Изненадан от бунта, Балдуин тръгва да усмирява непокорните градове. Когато войските му наближават Одрин, над кулите му се развяват знамената на цар Калоян. Скоро в околностите на града се появяват българските войски, подпомогнати от 14 000 кумани. На 14 април българският владетел заповядва на съюзническата конница да проведе демонстративна атака. Рицарите се увличат в преследване, разкъсват редиците си и стават лесна мишена на куманските стрели. Вечерта бароните се събират на съвет, на който се решава, че ако куманите повторят атаката, всички латинци трябва да се построят в боен ред и да не нападат без императорска заповед. Същата нощ Калоян премества войските си на подходящо за сражение място и българите подготвят „примките, засадите и клопките”.
На следващия ден куманите отново нападат. Рицарите се въоръжават и съгласно дадените разпоредби се построяват в боен ред. Но граф Луи дьо Блуа се понася в атака. Към него постепенно се присъединяват всички, включително и императорският отряд. Преследването продължава цели 10 км до мястото, където Калоян е разположил основните си сили. То изобилства с води и мочурища, които затрудняват маневреността на тежковъоръжената рицарска конница.
В началото рицарите оказват упорита съпротива, но оръженосците им удрят на бяг. Останалата войска ги последва, в резултат на което рицарите се загубват сред множеството българи, заобиколили ги „като гъст черен облак”. „ Прерязвали им вратовете, удушавали ги с примки, а конете им посичали с коси” – свидетелства един съвременник. Сражението приключва към 3 часа след обяд. Според тъжното признание на един френски хронист този ден загива „цветът на западното рицарство”, а пред Калоян е доведен плененият Балдуин, „омотан във вериги от врата до краката”. Опитите за освобождаването му, включително и папските настоявания, се оказват безуспешни. По-късно плененият император е посечен по заповед на цар Калоян
Карта на Балканите ХІІІ в.
Схема на битката Цар Калоян
