1217 г. Узорпаторът цар Борил е успял да загуби голяма част от завоеванията на Асеневци и да доведе България ръба на пропастта. Верските и политическите му противници са преследвани безмилостно. В това време Цариград е в ръцете на кръстоносците, а образувалите се върху развалините на Византия Никейска и Трапезундска империи, и Епирското деспотство си съперничат - коя от тях да освободи Цариград от латинците.
ВЕЛИКИЯТ ЦАР
В този критичен за България момент на сцената излиза Иван Асен II (1218-1241). Син на стария цар Асен, към 1207 той е отведен първо при куманите, а после бяга в земите на русите, където достига пълнолетие. През 1217, заедно с брат си Александър, начело на дружина от руси се връща, за да си възвърне „бащиното наследство". Узорпаторът Борил се скрива в Търновград, но след седеммесечна обсада, през 1218 г. Асеновите синове влизат в столицата. Борил е ослепен, а Иван Асен е коронясан за цар. Нему историята отсъжда да бъде не само изключителен дипломат и държавник, но и да спечели една от най-бляскавите победи на българското оръжие, а под скиптъра му България да достигне могъществото на Симеоновата епоха
ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ХОДОВЕ
През 1221 г. Иван Асен II прави блестящ дипломатически ход - оженва се за дъщерята на унгарския крал Андрей II, Анна-Мария, и така възвръща загубените при Борил Белградска и Браничевска области. Чрез този брак той се сродява не само с маджарският двор, но също и с латинските императори, и с никейските владетели, кой то са роднини на Андрей II, и та обезпечава приятелските отношения с тях. По това време епирският деспот Теодор Комнин бързо разширява владенията си .През 1222г. той завладява Солунското латинско кралство и се провъзгласява за импрератор.Превзема много градове в Беломорска Тракия и подгонва никейците от Одрин.За да съхрани българските владения, Иван Асен ІІ сключва договор с него и жени дъщеря си за брат му Мануил. Но завоеванията на Епир застрашават България и Иван Асен ІІ трябва да им се противопостави.Ловък дипломат той се възползва от размириците и упадъка, в който изпада Латинската империя, чиито престол е зает от малолетния Балдуин ІІ. Цариградските барони търсят подкрепата му и го избират за настойник на императора. Иван Асен ІІ сключва договор с тях, сгодява дъщеря си Елена за Балдуин и се задължава да отвоюва завзетите от Теодор Комнин земи.
ВЕРОЛОМНОТО НАПАДЕНИЕ
Този съюз осуетява надеждите на епирския деспот да стане император на възстановена Византия и да възвърне Цариград на ромеите. Той започва приготовления за война и търси съюзник в лицето на върлия противник на папата - германския император и крал на Сицилия Фридрих II Хохенщауфен. Събира голяма войска, в която влизат и отряди от рицари-наемници, и настъпва откъм Одрин по течението на р. Марица, нарушавайки без повод сключения с Иван Асен II договор. Теодор Комнин вярва, че българите уплашат и ще ги срази още при първото нападение. Дотолкова е уверен в успеха си, след който смята да започне война и срещу Латинската империя, че взима със себе си своето семейство и придворните си.
БИТКАТА
Иван Асен II не очаква удара на солунския император и не може да му отговори с цялата си мощ. Но начело на неголяма войска, в която влизат и 1000 кумани, той смело пресреща врага при хълмистата местност Клокотница, през която протича и едноименната река (северозападно от днешния град Хасково). Теодор Комнин, който разполага със значително числено превъзходство, установява армията сина лагер източно от реката, а настъпващата от север българска войска, начело с Иван Асен II,заема околните възвишения. За да повдигне духа на воините, той заповядва да се набучи на знаме нарушения договор. Съдбоносната битка става в деня на Светите 40 мъченици 9 март 1230 г. Хронистите са твърде пестеливи в описанието на сражението, но все пак до нас е достигнало едно предание, което историците намират за достоверно. Според него Иван Асен II ръководи войските си от височината Хасара, която доминира над местността. Българската конница напада първа и предизвиква врага на бой. След това ловко отстъпва и увлича част от силите му в дебрите на вековна гора, където впусналите се в преследване ромеи попадат на предварително устроени засади и са разбити. Главното сражение на хребета, западно от река Клокотница. Българите настъпват в три колони, център и две крила срещу строилия се на него противник. В разгара на битката в тила на ромеите се появява куманската конница. Епирските войски не издържат на българския напор и се опитват да отстъпят по единствения им останал път - на юг, по течението на реката. Но отстъплението им е пресечено от отряда на болярин Радослав. Обкръжени, те претърпяват пълен разгром. Голяма част от техните конници и елитни командири намират смъртта си в боя, а оцелелите са пленени. Самият Теодор Комнин, заедно със семейството и свитата си, също е пленен и отведен в Търновград.
ЗАВОЕВАНИЯТА
Цар Иван Асен II проявява рядка милост спрямо сразените войници и ги освобождава да се приберат „по селата и градовете им". Но освен от човеколюбие и предвидливост, този му акт е продиктуван и от друго - в епирската войска редом с ромеите и латинските наемници не може да няма и българи от завладените от Теодор Комнин земи. И когато след победата Иван Асен II предприема освободителен поход, той се превръща в триумфално шествие. Крепостите отварят без бой вратите си, Епирската империя рухва и завзетите от Теодор Комнин български земи са присъединени към България. За кратко време българите завладяват Източна Тракия, Беломорската област, Македония без Солун, Албания, Епир и Тесалия от планината Пинд до Шкодренското езеро. Второто българско царство достига най- голямото си могъщество и териториално разширение, опирайки се на три морета.
